 |
 |
 |
 |
Форум
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
| TopNewf 2008 design by N. Makedonska |
Породата произхожда от остров Нюфаундленд, от местни кучета и голямото
черно мечо куче, внесено от викингите след 1100 година. С появата на
европейските рибари, разнообразието от нови породи помогнало за
оформянето и дали нов живот на породата, но със запазване на необходимите
качества. Когато започнала колонизацията на острова през 1610 година,
нюфаундлендското куче вече притежавало съответните морфологияни
свойства и естествено поведение. Неговите качества му позволили да издържи
тежките условия на екстремния климат и морски бедствия, когато тегли тежки
товари на сушата или служи като водно и спасително куче.
Легендата:
Когато бог създал земята, решил да огледа всички свои творения и да разбере
какво се получило. Поглеждайки, установил че не всичко е хубаво. На неголемия
северен остров Нюфаундленд бушувала силна буря. Там живеели смели и
самоотвержени хора, които цяла година се сражавали със стихиите и нямало
кой да им помогне, докато мъжествено се борели с природната стихия, а
зимните студове и безпощадният прибой вземали своите жертви.
Бог гледал човешките мъки с безкрайно състрадание и мислел как да облекчи
живота на островитяните. Искал да им даде помощник. Търсил сред всички
създадени от него твари, но все не намирал някой, който може да им помогне.
Тогава решил да сътвори ново същество.
Взел тялото на мечка с нейната сила, мощ и козина. Добавил движенията на
пантерата с нейните пластични и леки движения. Взел от делфина любовта
към човека, ума, веселите очи и умението да обича водата и да плува.
Постепенно изпод ръцете на Бог се появило великолепно същество с блестяща
черна козина, едновременно могъщо и нежно. То трябвало да притежава
вярност и преданост, да бъде изпитан и честен приятел, за да живее редом с
човека и да бъде готов да пожертва живота си за своя стопанин. Дълго гледал
новото същество твореца и се му се възхищавал, а накрая, за да оживее, той
добавил в неговите гърди сърце на куче.
И казал, че оттук нататък во веки веков то ще се нарича нюфаундленд.
черно мечо куче, внесено от викингите след 1100 година. С появата на
европейските рибари, разнообразието от нови породи помогнало за
оформянето и дали нов живот на породата, но със запазване на необходимите
качества. Когато започнала колонизацията на острова през 1610 година,
нюфаундлендското куче вече притежавало съответните морфологияни
свойства и естествено поведение. Неговите качества му позволили да издържи
тежките условия на екстремния климат и морски бедствия, когато тегли тежки
товари на сушата или служи като водно и спасително куче.
Легендата:
Когато бог създал земята, решил да огледа всички свои творения и да разбере
какво се получило. Поглеждайки, установил че не всичко е хубаво. На неголемия
северен остров Нюфаундленд бушувала силна буря. Там живеели смели и
самоотвержени хора, които цяла година се сражавали със стихиите и нямало
кой да им помогне, докато мъжествено се борели с природната стихия, а
зимните студове и безпощадният прибой вземали своите жертви.
Бог гледал човешките мъки с безкрайно състрадание и мислел как да облекчи
живота на островитяните. Искал да им даде помощник. Търсил сред всички
създадени от него твари, но все не намирал някой, който може да им помогне.
Тогава решил да сътвори ново същество.
Взел тялото на мечка с нейната сила, мощ и козина. Добавил движенията на
пантерата с нейните пластични и леки движения. Взел от делфина любовта
към човека, ума, веселите очи и умението да обича водата и да плува.
Постепенно изпод ръцете на Бог се появило великолепно същество с блестяща
черна козина, едновременно могъщо и нежно. То трябвало да притежава
вярност и преданост, да бъде изпитан и честен приятел, за да живее редом с
човека и да бъде готов да пожертва живота си за своя стопанин. Дълго гледал
новото същество твореца и се му се възхищавал, а накрая, за да оживее, той
добавил в неговите гърди сърце на куче.
И казал, че оттук нататък во веки веков то ще се нарича нюфаундленд.
Породата произхожда от остров Нюфаундленд, от местни кучета и голямото
черно мечо куче, внесено от викингите след 1100 година. С появата на
европейските рибари, разнообразието от нови породи помогнало за
оформянето и дали нов живот на породата, но със запазване на необходимите
качества. Когато започнала колонизацията на острова през 1610 година,
нюфаундлендското куче вече притежавало съответните морфологияни
свойства и естествено поведение. Неговите качества му позволили да издържи
тежките условия на екстремния климат и морски бедствия, когато тегли тежки
товари на сушата или служи като водно и спасително куче.
Легендата:
Когато бог създал земята, решил да огледа всички свои творения и да разбере
какво се получило. Поглеждайки, установил че не всичко е хубаво. На неголемия
северен остров Нюфаундленд бушувала силна буря. Там живеели смели и
самоотвержени хора, които цяла година се сражавали със стихиите и нямало
кой да им помогне, докато мъжествено се борели с природната стихия, а
зимните студове и безпощадният прибой вземали своите жертви.
Бог гледал човешките мъки с безкрайно състрадание и мислел как да облекчи
живота на островитяните. Искал да им даде помощник. Търсил сред всички
създадени от него твари, но все не намирал някой, който може да им помогне.
Тогава решил да сътвори ново същество.
Взел тялото на мечка с нейната сила, мощ и козина. Добавил движенията на
пантерата с нейните пластични и леки движения. Взел от делфина любовта
към човека, ума, веселите очи и умението да обича водата и да плува.
Постепенно изпод ръцете на Бог се появило великолепно същество с блестяща
черна козина, едновременно могъщо и нежно. То трябвало да притежава
вярност и преданост, да бъде изпитан и честен приятел, за да живее редом с
човека и да бъде готов да пожертва живота си за своя стопанин. Дълго гледал
новото същество твореца и се му се възхищавал, а накрая, за да оживее, той
добавил в неговите гърди сърце на куче.
И казал, че оттук нататък во веки веков то ще се нарича нюфаундленд.
черно мечо куче, внесено от викингите след 1100 година. С появата на
европейските рибари, разнообразието от нови породи помогнало за
оформянето и дали нов живот на породата, но със запазване на необходимите
качества. Когато започнала колонизацията на острова през 1610 година,
нюфаундлендското куче вече притежавало съответните морфологияни
свойства и естествено поведение. Неговите качества му позволили да издържи
тежките условия на екстремния климат и морски бедствия, когато тегли тежки
товари на сушата или служи като водно и спасително куче.
Легендата:
Когато бог създал земята, решил да огледа всички свои творения и да разбере
какво се получило. Поглеждайки, установил че не всичко е хубаво. На неголемия
северен остров Нюфаундленд бушувала силна буря. Там живеели смели и
самоотвержени хора, които цяла година се сражавали със стихиите и нямало
кой да им помогне, докато мъжествено се борели с природната стихия, а
зимните студове и безпощадният прибой вземали своите жертви.
Бог гледал човешките мъки с безкрайно състрадание и мислел как да облекчи
живота на островитяните. Искал да им даде помощник. Търсил сред всички
създадени от него твари, но все не намирал някой, който може да им помогне.
Тогава решил да сътвори ново същество.
Взел тялото на мечка с нейната сила, мощ и козина. Добавил движенията на
пантерата с нейните пластични и леки движения. Взел от делфина любовта
към човека, ума, веселите очи и умението да обича водата и да плува.
Постепенно изпод ръцете на Бог се появило великолепно същество с блестяща
черна козина, едновременно могъщо и нежно. То трябвало да притежава
вярност и преданост, да бъде изпитан и честен приятел, за да живее редом с
човека и да бъде готов да пожертва живота си за своя стопанин. Дълго гледал
новото същество твореца и се му се възхищавал, а накрая, за да оживее, той
добавил в неговите гърди сърце на куче.
И казал, че оттук нататък во веки веков то ще се нарича нюфаундленд.
Породата произхожда от остров Нюфаундленд, от местни кучета и голямото
черно мечо куче, внесено от викингите след 1100 година. С появата на
европейските рибари, разнообразието от нови породи помогнало за
оформянето и дали нов живот на породата, но със запазване на необходимите
качества. Когато започнала колонизацията на острова през 1610 година,
нюфаундлендското куче вече притежавало съответните морфологияни
свойства и естествено поведение. Неговите качества му позволили да издържи
тежките условия на екстремния климат и морски бедствия, когато тегли тежки
товари на сушата или служи като водно и спасително куче.
Легендата:
Когато бог създал земята, решил да огледа всички свои творения и да разбере
какво се получило. Поглеждайки, установил че не всичко е хубаво. На неголемия
северен остров Нюфаундленд бушувала силна буря. Там живеели смели и
самоотвержени хора, които цяла година се сражавали със стихиите и нямало
кой да им помогне, докато мъжествено се борели с природната стихия, а
зимните студове и безпощадният прибой вземали своите жертви.
Бог гледал човешките мъки с безкрайно състрадание и мислел как да облекчи
живота на островитяните. Искал да им даде помощник. Търсил сред всички
създадени от него твари, но все не намирал някой, който може да им помогне.
Тогава решил да сътвори ново същество.
Взел тялото на мечка с нейната сила, мощ и козина. Добавил движенията на
пантерата с нейните пластични и леки движения. Взел от делфина любовта
към човека, ума, веселите очи и умението да обича водата и да плува.
Постепенно изпод ръцете на Бог се появило великолепно същество с блестяща
черна козина, едновременно могъщо и нежно. То трябвало да притежава
вярност и преданост, да бъде изпитан и честен приятел, за да живее редом с
човека и да бъде готов да пожертва живота си за своя стопанин. Дълго гледал
новото същество твореца и се му се възхищавал, а накрая, за да оживее, той
добавил в неговите гърди сърце на куче.
И казал, че оттук нататък во веки веков то ще се нарича нюфаундленд.
черно мечо куче, внесено от викингите след 1100 година. С появата на
европейските рибари, разнообразието от нови породи помогнало за
оформянето и дали нов живот на породата, но със запазване на необходимите
качества. Когато започнала колонизацията на острова през 1610 година,
нюфаундлендското куче вече притежавало съответните морфологияни
свойства и естествено поведение. Неговите качества му позволили да издържи
тежките условия на екстремния климат и морски бедствия, когато тегли тежки
товари на сушата или служи като водно и спасително куче.
Легендата:
Когато бог създал земята, решил да огледа всички свои творения и да разбере
какво се получило. Поглеждайки, установил че не всичко е хубаво. На неголемия
северен остров Нюфаундленд бушувала силна буря. Там живеели смели и
самоотвержени хора, които цяла година се сражавали със стихиите и нямало
кой да им помогне, докато мъжествено се борели с природната стихия, а
зимните студове и безпощадният прибой вземали своите жертви.
Бог гледал човешките мъки с безкрайно състрадание и мислел как да облекчи
живота на островитяните. Искал да им даде помощник. Търсил сред всички
създадени от него твари, но все не намирал някой, който може да им помогне.
Тогава решил да сътвори ново същество.
Взел тялото на мечка с нейната сила, мощ и козина. Добавил движенията на
пантерата с нейните пластични и леки движения. Взел от делфина любовта
към човека, ума, веселите очи и умението да обича водата и да плува.
Постепенно изпод ръцете на Бог се появило великолепно същество с блестяща
черна козина, едновременно могъщо и нежно. То трябвало да притежава
вярност и преданост, да бъде изпитан и честен приятел, за да живее редом с
човека и да бъде готов да пожертва живота си за своя стопанин. Дълго гледал
новото същество твореца и се му се възхищавал, а накрая, за да оживее, той
добавил в неговите гърди сърце на куче.
И казал, че оттук нататък во веки веков то ще се нарича нюфаундленд.
Породата произхожда от остров Нюфаундленд, от местни кучета и голямото
черно мечо куче, внесено от викингите след 1100 година. С появата на
европейските рибари, разнообразието от нови породи помогнало за
оформянето и дали нов живот на породата, но със запазване на необходимите
качества. Когато започнала колонизацията на острова през 1610 година,
нюфаундлендското куче вече притежавало съответните морфологияни
свойства и естествено поведение. Неговите качества му позволили да издържи
тежките условия на екстремния климат и морски бедствия, когато тегли тежки
товари на сушата или служи като водно и спасително куче.
Легендата:
Когато бог създал земята, решил да огледа всички свои творения и да разбере
какво се получило. Поглеждайки, установил че не всичко е хубаво. На неголемия
северен остров Нюфаундленд бушувала силна буря. Там живеели смели и
самоотвержени хора, които цяла година се сражавали със стихиите и нямало
кой да им помогне, докато мъжествено се борели с природната стихия, а
зимните студове и безпощадният прибой вземали своите жертви.
Бог гледал човешките мъки с безкрайно състрадание и мислел как да облекчи
живота на островитяните. Искал да им даде помощник. Търсил сред всички
създадени от него твари, но все не намирал някой, който може да им помогне.
Тогава решил да сътвори ново същество.
Взел тялото на мечка с нейната сила, мощ и козина. Добавил движенията на
пантерата с нейните пластични и леки движения. Взел от делфина любовта
към човека, ума, веселите очи и умението да обича водата и да плува.
Постепенно изпод ръцете на Бог се появило великолепно същество с блестяща
черна козина, едновременно могъщо и нежно. То трябвало да притежава
вярност и преданост, да бъде изпитан и честен приятел, за да живее редом с
човека и да бъде готов да пожертва живота си за своя стопанин. Дълго гледал
новото същество твореца и се му се възхищавал, а накрая, за да оживее, той
добавил в неговите гърди сърце на куче.
И казал, че оттук нататък во веки веков то ще се нарича нюфаундленд.
черно мечо куче, внесено от викингите след 1100 година. С появата на
европейските рибари, разнообразието от нови породи помогнало за
оформянето и дали нов живот на породата, но със запазване на необходимите
качества. Когато започнала колонизацията на острова през 1610 година,
нюфаундлендското куче вече притежавало съответните морфологияни
свойства и естествено поведение. Неговите качества му позволили да издържи
тежките условия на екстремния климат и морски бедствия, когато тегли тежки
товари на сушата или служи като водно и спасително куче.
Легендата:
Когато бог създал земята, решил да огледа всички свои творения и да разбере
какво се получило. Поглеждайки, установил че не всичко е хубаво. На неголемия
северен остров Нюфаундленд бушувала силна буря. Там живеели смели и
самоотвержени хора, които цяла година се сражавали със стихиите и нямало
кой да им помогне, докато мъжествено се борели с природната стихия, а
зимните студове и безпощадният прибой вземали своите жертви.
Бог гледал човешките мъки с безкрайно състрадание и мислел как да облекчи
живота на островитяните. Искал да им даде помощник. Търсил сред всички
създадени от него твари, но все не намирал някой, който може да им помогне.
Тогава решил да сътвори ново същество.
Взел тялото на мечка с нейната сила, мощ и козина. Добавил движенията на
пантерата с нейните пластични и леки движения. Взел от делфина любовта
към човека, ума, веселите очи и умението да обича водата и да плува.
Постепенно изпод ръцете на Бог се появило великолепно същество с блестяща
черна козина, едновременно могъщо и нежно. То трябвало да притежава
вярност и преданост, да бъде изпитан и честен приятел, за да живее редом с
човека и да бъде готов да пожертва живота си за своя стопанин. Дълго гледал
новото същество твореца и се му се възхищавал, а накрая, за да оживее, той
добавил в неговите гърди сърце на куче.
И казал, че оттук нататък во веки веков то ще се нарича нюфаундленд.
Породата произхожда от остров Нюфаундленд, от местни кучета и голямото
черно мечо куче, внесено от викингите след 1100 година. С появата на
европейските рибари, разнообразието от нови породи помогнало за
оформянето и дали нов живот на породата, но със запазване на необходимите
качества. Когато започнала колонизацията на острова през 1610 година,
нюфаундлендското куче вече притежавало съответните морфологияни
свойства и естествено поведение. Неговите качества му позволили да издържи
тежките условия на екстремния климат и морски бедствия, когато тегли тежки
товари на сушата или служи като водно и спасително куче.
Легендата:
Когато бог създал земята, решил да огледа всички свои творения и да разбере
какво се получило. Поглеждайки, установил че не всичко е хубаво. На неголемия
северен остров Нюфаундленд бушувала силна буря. Там живеели смели и
самоотвержени хора, които цяла година се сражавали със стихиите и нямало
кой да им помогне, докато мъжествено се борели с природната стихия, а
зимните студове и безпощадният прибой вземали своите жертви.
Бог гледал човешките мъки с безкрайно състрадание и мислел как да облекчи
живота на островитяните. Искал да им даде помощник. Търсил сред всички
създадени от него твари, но все не намирал някой, който може да им помогне.
Тогава решил да сътвори ново същество.
Взел тялото на мечка с нейната сила, мощ и козина. Добавил движенията на
пантерата с нейните пластични и леки движения. Взел от делфина любовта
към човека, ума, веселите очи и умението да обича водата и да плува.
Постепенно изпод ръцете на Бог се появило великолепно същество с блестяща
черна козина, едновременно могъщо и нежно. То трябвало да притежава
вярност и преданост, да бъде изпитан и честен приятел, за да живее редом с
човека и да бъде готов да пожертва живота си за своя стопанин. Дълго гледал
новото същество твореца и се му се възхищавал, а накрая, за да оживее, той
добавил в неговите гърди сърце на куче.
И казал, че оттук нататък во веки веков то ще се нарича нюфаундленд.
черно мечо куче, внесено от викингите след 1100 година. С появата на
европейските рибари, разнообразието от нови породи помогнало за
оформянето и дали нов живот на породата, но със запазване на необходимите
качества. Когато започнала колонизацията на острова през 1610 година,
нюфаундлендското куче вече притежавало съответните морфологияни
свойства и естествено поведение. Неговите качества му позволили да издържи
тежките условия на екстремния климат и морски бедствия, когато тегли тежки
товари на сушата или служи като водно и спасително куче.
Легендата:
Когато бог създал земята, решил да огледа всички свои творения и да разбере
какво се получило. Поглеждайки, установил че не всичко е хубаво. На неголемия
северен остров Нюфаундленд бушувала силна буря. Там живеели смели и
самоотвержени хора, които цяла година се сражавали със стихиите и нямало
кой да им помогне, докато мъжествено се борели с природната стихия, а
зимните студове и безпощадният прибой вземали своите жертви.
Бог гледал човешките мъки с безкрайно състрадание и мислел как да облекчи
живота на островитяните. Искал да им даде помощник. Търсил сред всички
създадени от него твари, но все не намирал някой, който може да им помогне.
Тогава решил да сътвори ново същество.
Взел тялото на мечка с нейната сила, мощ и козина. Добавил движенията на
пантерата с нейните пластични и леки движения. Взел от делфина любовта
към човека, ума, веселите очи и умението да обича водата и да плува.
Постепенно изпод ръцете на Бог се появило великолепно същество с блестяща
черна козина, едновременно могъщо и нежно. То трябвало да притежава
вярност и преданост, да бъде изпитан и честен приятел, за да живее редом с
човека и да бъде готов да пожертва живота си за своя стопанин. Дълго гледал
новото същество твореца и се му се възхищавал, а накрая, за да оживее, той
добавил в неговите гърди сърце на куче.
И казал, че оттук нататък во веки веков то ще се нарича нюфаундленд.
